Когато пасажът за пазаруване искри обратно към омагьосан живот

„ Пасажът, “ написа Уолтър Бенджамин, „ е свят в миниатюра, в който клиентите ще намерят всичко, от което се нуждаят. “

Пасажите са странни. Когато Бенджамин стартира да написа своя героичен план Arcades през 20-те години на предишния век, те към този момент са избледнели в нещо анахронично, светиня от ранния съвременен миг преди архитектурния gesamtkunstwerk на универсалния магазин. Има обаче един миг всяка година, когато аркадата още веднъж оживява. И това е тъкмо в този момент.

Разходете се из лондонския Уест Енд и ще видите низовете от светлини, звезди, гирлянди и осветени коледни елхи, украсяващи остатъците от аркади; те се трансформират в омагьосани остатъци от един доста друг свят, когато са били леговище от дъждовни, кални, насъбрани с тор улици. Аркадите бяха места, където добре облечени мъже в бели гащи и дами с кринолини с чадъри можеха да се разхождат безвредно, под газена светлина, осветени от блясъка на витрините. 

Причината аркадите да работят толкоз добре към Коледа е, че те са хибрид на улицата и домашния интериор; частното и публичното. Лондон в този момент наподобява по-луксозен, чи-чи по все по-заливски метод. Burlington Arcade е изпълнен с кичозни полилеи, тъй че наподобява като фон за скъпарска Пепеляшка. Магазините му, в миналото комбинация от ексцентрични антики, сребърни фазани и обувки по поръчка, в този момент продават скъпи дарове за туристи, които не са осведомени с финансовите проблеми. Сега тук няма доста за лондончани, само че към момента има прелест, най-малко като коледна сценография. 

Те са хибрид на улицата и домашния интериор; частното и публичното

Корените му са доста разнообразни. Някога социална улица, Джордж Кавендиш, който живееше в прилежащата къща в Бърлингтън Хаус (сега Кралската академия), се беше уморил от плебсите да хвърлят отпадък в двора му, тъй че той покри улицата, като в процеса сътвори съвременна аркада в парижки жанр. Малките стаи над магазините в миналото са приютявали полови служащи. Фантасмагорията и рогът на изобилието на Бенджамин бяха още един път изцяло задоволени. През 1964 година един ягуар се втурна надолу по аркадата и тайфа изскочи, с цел да разбие прозорците на сребърник и да открадне бижутата и украшенията. Те в никакъв случай не са били хванати и портите, които виждаме в този момент, са били инсталирани. 

Предпочитам по-малко показните аркади: Кралската аркада край Бонд Стрийт, да вземем за пример, или моята обичана, Кралската опера Аркада, най-старата в Лондон, проектирана от Джон Наш и издигната през 1816-18 година Това, което го правеше толкоз прелестен, беше неговият неотстъпчив тип на зараждащ се неуспех. Имаше малко долно италианско кафене, няколко несъществуващи магазина измежду галериите и лъхаше на крах. Подобно на тези парижки аркади, които Бенджамин написа преди век, това бяха избледняващи места на знамение, които резервираха следи от всичките си проявления от лукса до разпадането.

Същите тези характерности харесваха на сюрреалистите. Те се любуваха на странните съпоставки вътре в аркадите, старите знаци и магазините за използвани книги, долнопробните кабарета и обществените домове, секса и извършването на покупки. Книгата на Луис Арагон Le Paysan de Paris (Парижки селянин) ще отпразнува стогодишнината си идната година. Той се концентрира частично върху друга оперна аркада, тази в Париж (Le Passage de l’Opera), атмосферно място, разрушено през 1925 година За Арагон и Бенджамин тези пространства, които заемат другояче неизползваемия интериор на дълбоките парижки градски блокове, работят като тип вътрешен живот на външния град, подсъзнанието на метрополията. Подобно на дълбините на мозъка, те съхраняваха спомените на града, неговите забравени неща, неговите стремежи и мрачевина, както и неговото фрагментирано чувство за благоприятни условия.

Аркадите на Париж към момента резервират това чувство на необичайно прикрито течение

Парижките аркади към момента пазят това чувство за необичайно прикрито течение. Някои от пасажите с по-нисък наем са възпрепятствани от осветени северноафрикански таджини и евтини кафенета, паралелно с съвсем несъществуващи в Лондон магазини: нумизматични и филателни магазини, пощенски картички и щампи. Те са по едно и също време от предишното, сегашното и бъдещето и доста от това, което е на път да изчезне. 

Опитът на Лондон да преработи аркадите си в епицентрове на лукса е прекомерно чист, прекомерно бляскав. Трябва да отидете оттатък столицата, с цел да видите нещо, което малко повече припомня на тези парижки пейзажи от сънища. Обичам Queens Arcade на Лийдс, само че също по този начин мина по пътя на Лондон (другите в града са малко по-малко чи-чи и по-добри за него). Вместо това пробвайте лабиринта на Кардиф от съвсем прилежащи аркади (най-близкият паралел на Обединеното кралство до Париж). Повечето от градовете на Обединеното кралство от Борнмът до Инвърнес имат изящни викториански аркади, които съвсем като по знамение са оживели. Повечето умират, само че всички си заслужава да бъдат потърсени към Коледа, когато разсънват чувството, че са във витрина и по едно и също време вкъщи, техните еркерни гледки към утопичен съвършен интериор.

Струва ми се необичайно, че този незабравим метод за основаване на градове е липсващ от известност, сменен първо от универсалния магазин, а по-късно от мола. Малкият мащаб на магазините, които аркадите изискват, изключва по-големите магазини, което значи, че самостоятелните имат късмет или най-малко да опитат. Те са с естествена вентилация, за разлика от магазините и моловете, и идеално подобаващи за дъждовен северен климат, тъкмо както постоянно е било. Това, че Prada е колонизирала огромна част от Galleria Vittorio Emanuele II в Милано, може би най-голямата от всички аркади, ви приказва нещо. Междувременно универсалните магазини, които ги замениха, в този момент са в надалеч по-лошо положение.

В напълно друг мащаб одобрявам аркадите, вградени в станции като тази над метрото South Kensington (винаги под опасност, постоянно някак си там) или облицования с травертин арт деко търговски център 55 Broadway на гара St James’s Park. Процъфтяващият пазар Leadenhall в сянката на чудовищните кули на града е по-скоро исторически пазар за месо, в сравнение с аркада, само че демонстрира по какъв начин могат да процъфтяват, в случай че се грижат вярно за тях. Изглежда примамливо кичозно сега с голямата си коледна елха и подправените снеговалежи, мястото на коледните празненства на града, тъй като колкото и нови стъклени кули да бъдат издигнати, никоя няма да провокира коледен дух по този начин, както викториански пазар за месо. Това е урок за поддържане на тези призрачно съвършени и непрекъснато проблематични пространства, до момента в който не разберем тъкмо какво да вършим с тях. Което е съвсем постоянно, не е прекалено много, апелирам.

Научете първо за най-новите ни истории — следете FT Weekend на и, с цел да получавате бюлетина на FT Weekend всяка събота заран